thedac (Димитър Драганов)
873 1129
4 oct 2020, 7:49

Спомен за миналото 

  Poesía » Otra
247 2 6

Когато си живеехме добре,
човек с човека беше си приятел
и ходихме през лято на море,
това не бе химера за мечтател.

Намирахме какво да поделим:
парченце хляб, картоф и блага дума.
Жените ни се движеха без грим
и ние се любувахме на Струма.

Играеха децата ни навън
и знаеха, че вкъщи ги очаква
голямото легло, приятен сън
и майка, за която се разплакват.

Подавахме си в трудното ръка
и всичките прегради ги рушахме.
Оставахме до братя и в студа.
Предадени от свои – оцеляхме...

Забравихме за думите им зли,
но думите отпуснаха телата.
По друмите ни имаше бодли,
които разкървяваха краката.

Развявахме и бели знамена,
от битките сурови изморени.
Сглобявахме парчета свобода
по хилядите кървави арени.

Ще помня тези наши времена,
които ме доведоха до края.
Живея като малка светлинка
и боря се за мястото си в Рая.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??