thedac (Димитър Драганов)
864 1125
4.10.2020 г., 7:49 ч.

Спомен за миналото 

  Поезия » Друга
188 2 6

Когато си живеехме добре,
човек с човека беше си приятел
и ходихме през лято на море,
това не бе химера за мечтател.

Намирахме какво да поделим:
парченце хляб, картоф и блага дума.
Жените ни се движеха без грим
и ние се любувахме на Струма.

Играеха децата ни навън
и знаеха, че вкъщи ги очаква
голямото легло, приятен сън
и майка, за която се разплакват.

Подавахме си в трудното ръка
и всичките прегради ги рушахме.
Оставахме до братя и в студа.
Предадени от свои – оцеляхме...

Забравихме за думите им зли,
но думите отпуснаха телата.
По друмите ни имаше бодли,
които разкървяваха краката.

Развявахме и бели знамена,
от битките сурови изморени.
Сглобявахме парчета свобода
по хилядите кървави арени.

Ще помня тези наши времена,
които ме доведоха до края.
Живея като малка светлинка
и боря се за мястото си в Рая.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??