Спомен за миналото
Когато си живеехме добре,
човек с човека беше си приятел
и ходихме през лято на море,
това не бе химера за мечтател.
Намирахме какво да поделим:
парченце хляб, картоф и блага дума.
Жените ни се движеха без грим
и ние се любувахме на Струма.
Играеха децата ни навън
и знаеха, че вкъщи ги очаква
голямото легло, приятен сън
и майка, за която се разплакват.
Подавахме си в трудното ръка
и всичките прегради ги рушахме.
Оставахме до братя и в студа.
Предадени от свои – оцеляхме...
Забравихме за думите им зли,
но думите отпуснаха телата.
По друмите ни имаше бодли,
които разкървяваха краката.
Развявахме и бели знамена,
от битките сурови изморени.
Сглобявахме парчета свобода
по хилядите кървави арени.
Ще помня тези наши времена,
които ме доведоха до края.
Живея като малка светлинка
и боря се за мястото си в Рая.
© Димитър Драганов All rights reserved.
