thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Oct 4, 2020, 7:49 AM

Спомен за миналото 

  Poetry » Other
249 2 6

Когато си живеехме добре,
човек с човека беше си приятел
и ходихме през лято на море,
това не бе химера за мечтател.

Намирахме какво да поделим:
парченце хляб, картоф и блага дума.
Жените ни се движеха без грим
и ние се любувахме на Струма.

Играеха децата ни навън
и знаеха, че вкъщи ги очаква
голямото легло, приятен сън
и майка, за която се разплакват.

Подавахме си в трудното ръка
и всичките прегради ги рушахме.
Оставахме до братя и в студа.
Предадени от свои – оцеляхме...

Забравихме за думите им зли,
но думите отпуснаха телата.
По друмите ни имаше бодли,
които разкървяваха краката.

Развявахме и бели знамена,
от битките сурови изморени.
Сглобявахме парчета свобода
по хилядите кървави арени.

Ще помня тези наши времена,
които ме доведоха до края.
Живея като малка светлинка
и боря се за мястото си в Рая.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??