14 dic 2005, 21:35

Спомен за теб

  Poesía
1K 0 0

           Времето върви, не спира,

аз намерих вече моята любов,

но споменът не дава мира,

споменът за първата любов.

Някога си спомням първата целувка,

и сърцето трепне мъничко, за миг,

о, как жадувах за твоята милувка,

о, как плачех аз със вик.  

Аз пазя кътче в сърцето за тебе,

            мъничко кътче, но от голяма любов,

            то си е твое и само за тебе,

            ще го пазя, до края на моя живот.

           

 Дали ще те видя някога моя любов,

дали ще си спомниш онова малко дете,

което те обичаше за цял живот,

на което ти нявга сърцето отне.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиска Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...