14 dic 2005, 21:35

Спомен за теб

  Poesía
1K 0 0

           Времето върви, не спира,

аз намерих вече моята любов,

но споменът не дава мира,

споменът за първата любов.

Някога си спомням първата целувка,

и сърцето трепне мъничко, за миг,

о, как жадувах за твоята милувка,

о, как плачех аз със вик.  

Аз пазя кътче в сърцето за тебе,

            мъничко кътче, но от голяма любов,

            то си е твое и само за тебе,

            ще го пазя, до края на моя живот.

           

 Дали ще те видя някога моя любов,

дали ще си спомниш онова малко дете,

което те обичаше за цял живот,

на което ти нявга сърцето отне.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиска Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...