14.12.2005 г., 21:35

Спомен за теб

1K 0 0

           Времето върви, не спира,

аз намерих вече моята любов,

но споменът не дава мира,

споменът за първата любов.

Някога си спомням първата целувка,

и сърцето трепне мъничко, за миг,

о, как жадувах за твоята милувка,

о, как плачех аз със вик.  

Аз пазя кътче в сърцето за тебе,

            мъничко кътче, но от голяма любов,

            то си е твое и само за тебе,

            ще го пазя, до края на моя живот.

           

 Дали ще те видя някога моя любов,

дали ще си спомниш онова малко дете,

което те обичаше за цял живот,

на което ти нявга сърцето отне.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиска Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...