9 abr 2021, 9:07

Споменче

  Poesía
761 9 22

Дворче,
бръшлянът прегърнал чешмата.
Приказки стари вретено преде.
Кладенче -
нощем там каца Луната.
Малко прозорченце с бяло перде.
Зимник,
препълнен с чувалчета "злато",
дъхави билки и пресни яйца.
Плетена стомничка,
скътала лято,
пази наричана жива вода.
Соба и стан
с пъстри черги тъкани.
Грозде и лято в привита асма...

Всичко е прах,
а пък сякаш бе лани.
Как превъртя безвъзвратно света.

Спомен в сърцето е.
Късче оазис -
топъл, и свиден, и вечно зелен.
Слънчице с обич в душата ми пази
къщичка,
баба и дядо.

И мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...