9 abr 2021, 9:07

Споменче

  Poesía
757 9 22

Дворче,
бръшлянът прегърнал чешмата.
Приказки стари вретено преде.
Кладенче -
нощем там каца Луната.
Малко прозорченце с бяло перде.
Зимник,
препълнен с чувалчета "злато",
дъхави билки и пресни яйца.
Плетена стомничка,
скътала лято,
пази наричана жива вода.
Соба и стан
с пъстри черги тъкани.
Грозде и лято в привита асма...

Всичко е прах,
а пък сякаш бе лани.
Как превъртя безвъзвратно света.

Спомен в сърцето е.
Късче оазис -
топъл, и свиден, и вечно зелен.
Слънчице с обич в душата ми пази
къщичка,
баба и дядо.

И мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...