Споменче
Дворче,
бръшлянът прегърнал чешмата.
Приказки стари вретено преде.
Кладенче -
нощем там каца Луната.
Малко прозорченце с бяло перде.
Зимник,
препълнен с чувалчета "злато",
дъхави билки и пресни яйца.
Плетена стомничка,
скътала лято,
пази наричана жива вода.
Соба и стан
с пъстри черги тъкани.
Грозде и лято в привита асма...
Всичко е прах,
а пък сякаш бе лани.
Как превъртя безвъзвратно света.
Спомен в сърцето е.
Късче оазис -
топъл, и свиден, и вечно зелен.
Слънчице с обич в душата ми пази
къщичка,
баба и дядо.
И мен.
© Деа All rights reserved.
