31 jul 2014, 22:27

Спомени

618 0 0

 

Към спомени връща ме днешната дата,
да, хубави, но някак си чужди за мен,
стоя и си мисля, къде ми беше главата,
когато нужна ми беше във него момент.
Но ти появи се, различна от тези,
претенции, грим, лъжа след лъжа,
шегуваш се, смееш се, дори ми се плезиш,
на кратко - попаднах на свястна жена.

Във очите ти влюбих се, кафяви, искрящи,
независимо сълзите проплакали те,  
във косите изгубих се, златисти, блестящи,
със онази невинност на малко дете.
За жалост, далеч съм, поне засега, 
и зная, това въобще не е честно,  
а мен ме обзема полека тъга,
защото връзка без допир не се гради лесно.

Ако можех да имам едно едничко желание,
не бих пожелал ни късмет, ни пари,
и двете са нищо без капчица знание,
защото любов да си купиш, не можеш, помни.
Не, това, за което бих молил е сила,
да можем да стигнем до онзи момент,
когато със теб ще сме заедно, мила,
с колекция спомени от днешния ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Енев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...