Към спомени връща ме днешната дата,
да, хубави, но някак си чужди за мен,
стоя и си мисля, къде ми беше главата,
когато нужна ми беше във него момент.
Но ти появи се, различна от тези,
претенции, грим, лъжа след лъжа,
шегуваш се, смееш се, дори ми се плезиш,
на кратко - попаднах на свястна жена.

Във очите ти влюбих се, кафяви, искрящи,
независимо сълзите проплакали те,  
във косите изгубих се, златисти, блестящи,
със онази невинност на малко дете.
За жалост, далеч съм, поне засега, 
и зная, това въобще не е честно,  
а мен ме обзема полека тъга,
защото връзка без допир не се гради лесно.

Ако можех да имам едно едничко желание,
не бих пожелал ни късмет, ни пари,
и двете са нищо без капчица знание,
защото любов да си купиш, не можеш, помни.
Не, това, за което бих молил е сила,
да можем да стигнем до онзи момент,
когато със теб ще сме заедно, мила,
с колекция спомени от днешния ден.