vancheto13 (Иваничка Петкова)
125 846
11 dic 2011, 19:37

Спомени 

  Poesía » De amor
984 0 6



Като един изминал ден,

близко си, но и вече далеч.

Както светлината в теб и мен,

рисуваща красота навред.


Както слънце, рано изгряло

и залязло бързо след това.

Така всичко бе светло и бяло,

но отново тъмно ще е вечерта.


Така се спусна мъглата,

осеяна с мрак е нощта.

Така тъмно е в душата,

загубила пътя сега.


Отиде си, но аз ще те помня,

ще мечтая за тебе в безкрая.

Ще преглътна тъгата огромна

и ще те обичам сега и до края.


За всички мигове мили, красиви,

за всичко пламенно в любовта.

За всички спомени и лоши, и щастливи,

Боже, истински и от сърце ти благодаря!

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??