vancheto13 (Иваничка Петкова)
125 846
11.12.2011 г., 19:37 ч.

Спомени 

  Поезия » Любовна
981 0 6



Като един изминал ден,

близко си, но и вече далеч.

Както светлината в теб и мен,

рисуваща красота навред.


Както слънце, рано изгряло

и залязло бързо след това.

Така всичко бе светло и бяло,

но отново тъмно ще е вечерта.


Така се спусна мъглата,

осеяна с мрак е нощта.

Така тъмно е в душата,

загубила пътя сега.


Отиде си, но аз ще те помня,

ще мечтая за тебе в безкрая.

Ще преглътна тъгата огромна

и ще те обичам сега и до края.


За всички мигове мили, красиви,

за всичко пламенно в любовта.

За всички спомени и лоши, и щастливи,

Боже, истински и от сърце ти благодаря!

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??