Спомени
Като един изминал ден,
близко си, но и вече далеч.
Както светлината в теб и мен,
рисуваща красота навред.
Както слънце, рано изгряло
и залязло бързо след това.
Така всичко бе светло и бяло,
но отново тъмно ще е вечерта.
Така се спусна мъглата,
осеяна с мрак е нощта.
Така тъмно е в душата,
загубила пътя сега.
Отиде си, но аз ще те помня,
ще мечтая за тебе в безкрая.
Ще преглътна тъгата огромна
и ще те обичам сега и до края.
За всички мигове мили, красиви,
за всичко пламенно в любовта.
За всички спомени и лоши, и щастливи,
Боже, истински и от сърце ти благодаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
