Спомени

16 dic 2012, 17:12

Poesía

540 0 3

СПОМЕНИ

Мълчи китарата, забравена и прашна,

а бе славеево гнездо, за песни вито...

Какво по-безполезно и по-страшно

от секнал извор и пресъхнало корито?

Но и без струни,

върху грифа тънък свети

следа от пръстите, целували дървото,

и духнат ли на спомените ветровете,

китарата отвръща с тиха нота,

защото паметта й,

тънкостенна и еклива,

все още пази белите мелодии на здрача

и песента от звънкото дърво прелива,

и старата китара плаче.

Макар че струните немеят,

тя събужда

онези тихи песни, в паметта заспали...

...но пръстите ги няма.

Пръсти чужди

не могат тъй да плачат и да галят.

Мълчи сърцето,

уморено от живота,

а бе горнило с лумнала жарава жива.

Китарата до край ще помни всяка нота –

сърцето помни младостта красива.

Сърцето още помни...

Но в мъглата гъста

днес чака спомен да събуди в полумрака

заспала песен под неловки стари пръсти.

Мълчи китарата,

сърцето старо чака...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Izumrudkata (Катя)

2012-12-17T23:37:54+02:00

Още толкова много има да уча...Благодаря ти!
sisi6571 (Светла Илиева)

2012-12-16T22:02:38+02:00

"Младостта си отива... не съвсем, не съвсем!!!" Не Ви давам още !! Още много песни има да изпеете...!!!
vilflovers (Виолета Минчева)

2012-12-16T18:11:36+02:00

Поздравления!-"Младостта си отива без да щем,без да щем"!