16 дек. 2012 г., 17:12
СПОМЕНИ
Мълчи китарата, забравена и прашна,
а бе славеево гнездо, за песни вито...
Какво по-безполезно и по-страшно
от секнал извор и пресъхнало корито?
Но и без струни,
върху грифа тънък свети
следа от пръстите, целували дървото,
и духнат ли на спомените ветровете,
китарата отвръща с тиха нота,
защото паметта й,
тънкостенна и еклива, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация