mariqslavova1947 (Мария) mariqslavova1947 (Мария)
223
26 may 2012, 17:26

Спомени

  Poesía » Otra
812 0 2

Спомени

 

Как да ви подредя, мои спомени,

отминали, настоящи и бъдещи,

забравени,

сбъдващи, предричащи?

 

Как да ви отхвърля от себе си,

като сте там винаги с мен заключени?

Хубави спомени - отминали хубави дни,

неспокойни вечери с децата, вече пораснали.

 

Откъсващи, отиващи,

забързани

и малко забравящи,

че вече старея с годините.

 

А бъдещите кой ще ги помни? 

Дочакване кой ще дочака?

Такова невидение незнайно,

търсещо как ли ще мине?

 

Ах, тези спомени мили

ще останат там, запечатани

в паметта ми

като откраднати мигове!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0