Спомени...

1. Гледам от терасата звездите в небето,

    чува се само гласът на сърцето.

    То те вика гласно, но ти едва го чуваш,

    спираш, но после продължаваш да пътуваш.

    С доста момчета след теб се виждах,

    но на момичетата твои не спрях да завиждам.

    Толкова ми липсваш, щом не си до мен,

    всяка нощ и всеки ден.

    Двойката, като която ни определиха,

    беше доста странна, но така решиха:

    Хубаво момиче и гаден гамен,

    за мен обаче, бебчо, беше всичко в моя мрачен ден.

2. Спомените с мен назад не оставяй,

    моля те, само никога не ме забравяй.

    Споменът ме топли в студените дни,

    бяхме неразделни и сплотени аз и ти.

    Обичаше ме много, но злоупотребих,

    доверието твое вече загубих.

    Искам да те върна, но нямам сили д а се боря,

    но пак само за това всяка вечер аз се моля.

    Сладки бяха спомените с теб,

    не искам аз да ги забравя, дори да стана късче лед.

3. В компютъра си още пазя нашите снимки,

    сърцето ми цяло все едно е в драскотинки.

    Синджирчето, което ти ми подари,

    вечно ще е на вратлето ми, запомни.

    За да ми напомня за един човек,

    който разтопи ме, както огън – лед.

    За човека, за когото умирах,

    заради него аз вкъщи късно се прибирах.

         Спомена за нашата връзка дълго ще запазя,

         за да помня, че от горещата любов трябва да се пазя...