1. Гледам от терасата звездите в небето,
чува се само гласът на сърцето.
То те вика гласно, но ти едва го чуваш,
спираш, но после продължаваш да пътуваш.
С доста момчета след теб се виждах,
но на момичетата твои не спрях да завиждам.
Толкова ми липсваш, щом не си до мен,
всяка нощ и всеки ден.
Двойката, като която ни определиха,
беше доста странна, но така решиха:
Хубаво момиче и гаден гамен,
за мен обаче, бебчо, беше всичко в моя мрачен ден.
2. Спомените с мен назад не оставяй,
моля те, само никога не ме забравяй.
Споменът ме топли в студените дни,
бяхме неразделни и сплотени аз и ти.
Обичаше ме много, но злоупотребих,
доверието твое вече загубих.
Искам да те върна, но нямам сили д а се боря,
но пак само за това всяка вечер аз се моля.
Сладки бяха спомените с теб,
не искам аз да ги забравя, дори да стана късче лед.
3. В компютъра си още пазя нашите снимки,
сърцето ми цяло все едно е в драскотинки.
Синджирчето, което ти ми подари,
вечно ще е на вратлето ми, запомни.
За да ми напомня за един човек,
който разтопи ме, както огън – лед.
За човека, за когото умирах,
заради него аз вкъщи късно се прибирах.
Спомена за нашата връзка дълго ще запазя,
за да помня, че от горещата любов трябва да се пазя...
© Мария Иванова Все права защищены