Времето днес безвъзвратно отмина

в пъстрия свят на човешки манеж,

спомени ваят лета и години,

със полети, рани, победи, копнеж.

От лентата спускат се скъпи минути,

с илюзия кратка да ги уловиш,

стопяват се думи с молба да са чути,

мигове никнат да ги задържиш!

Устните пак замечтано помръдват,

ръката отмахва сякаш за сбогом,

шепотът тихо се рони и сбъдва

дните и нощите - толкова много!

Восъкът капе във лунната нощ,

свещта се прегърбва със нейния стон,

сълзи се стичат, забива се нож,

длетото дълбае по собствен канон.

Лист се отронва, подухва ветрец,

ясенът стене, брястът шуми,

скърца в умората мъдър писец,

спомен, рефрен и сърце във суетния

свят са сами...

гр. София, 04.06.2015 г.