Времето днес безвъзвратно отмина
в пъстрия свят на човешки манеж,
спомени ваят лета и години,
със полети, рани, победи, копнеж.
От лентата спускат се скъпи минути,
с илюзия кратка да ги уловиш,
стопяват се думи с молба да са чути,
мигове никнат да ги задържиш!
Устните пак замечтано помръдват,
ръката отмахва сякаш за сбогом,
шепотът тихо се рони и сбъдва
дните и нощите - толкова много! ...