Дните минават бързо; като времето безследно...

А спомените остават вътре... във сърцето вечно!

Радост са били приятелите, символ на вечността.

Измет са били парите, купувайки нашата душа!

Где изчезна приятелството? Где е сега?

Ето го - при спомените, превърнали се... във мечта,

обречена на изпитания,

не разбирайки приятеля.

Губейки се от снимки и спомени,

изпращайки ги в приказки, истории...

Е, къде са те сега? Къде е тяхната сила?

Вярвам, че не е изгубена. Само че някъде се е скрила...

А болката е огромна след толкова много години!

Плачът е също огромен, но остават тез спомени...

Описващи една връзка невероятна,

събираща... отново... дружината лятна!

Тези смели решения, от които сега се страхуваме...

Онези падения, от които сега се срамуваме!

Летните вечери, прекарани сгушени,

онези разговори... разказвани, слушани...

Вие не вярвате, но истинско приятелство съществува,

ала не бие у всеки, а във сърцата бушува!