26 jul 2008, 9:58

спомени 

  Poesía
838 0 10

       СПОМЕНИ

 

Намерих се в спомени.

След дългия път.

Те искаха подкупи -

за да мълчат.

 

Не казах на никого -

бяхме сами.

Дадох мечтите си.

Да не боли.

 

Рисувах в душата си.

С мисловни бои.

Очите ми - скитници,

оставят следи.

 

Събудих се в спомени.

След дългия сън.

И надежди отронени

бродят навън.

 

     юли 2008

 

 

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотен стих!Поздрав!
  • Възхитена съм!
  • Талантлив си, продължавай!
  • Знаеш ли, винаги съм мислела, че ако нямаше спомени нямаше да има и мечти. До някъде спомените са ни равносметката и с годините от тях остава милото.
  • Много хубаво!
  • Чета те...Не пропускам ! Създаваш ми нежност! Очаквам още такава
  • Поздрав за хубавия стих и от мен!
  • прекрасен стих...а ми стана тъжно...
  • Всеки от нас плаща с душата си,оставяйки книги,мечти и приятели в храма на несбъднатото...но стихът ти е невероятен!
  • Тъкмо си мислех тази сутрин как не ми се чете от онази "повърхностна" поезия. Благодаря,че се смили над душата ми и че й спести отегчението!

    "Дадох мечтите си.
    Да не боли." !!!
    и аз моите ги дадох... после разбрах,че този,дето ги събира,не ги връща обратно. Но за сметка на това пък, ти изпраща сувенирче с надпис 'болка' - да си имаш нещо за спомен!

Propuestas
: ??:??