СПОМЕНИ
Намерих се в спомени.
След дългия път.
Те искаха подкупи -
за да мълчат.
Не казах на никого -
бяхме сами.
Дадох мечтите си.
Да не боли.
Рисувах в душата си.
С мисловни бои.
Очите ми - скитници,
оставят следи.
Събудих се в спомени.
След дългия сън.
И надежди отронени
бродят навън.
юли 2008
© Венцислав Янакиев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
