5 abr 2018, 1:35

Спомени 

  Poesía » Filosófica
430 5 6

"Пусни го по течението, ще си отиде!",
но не е корабче хартиено да отпътува
нито може в сън без плач да се роди
той – споменът, във мен неизлекуван.

 

Отново ме връхлита, тича срещу мен,
а аз крещя му: Бягай ти, отдалечи се!"
Седи си спомена за вчерашния ден
повторно изпълзява задкулисно.

 

Връхлитат ме накуп безброй
и кой от кой по-ясен и правдив,
той – споменът, е орех костелив,
причината за всеки вопъл мой.

© Виктория Тасева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??