Миранда (Виктория Тасева)
167 636
5.04.2018 г., 1:35 ч.

Спомени 

  Поезия » Философска
425 5 6

"Пусни го по течението, ще си отиде!",
но не е корабче хартиено да отпътува
нито може в сън без плач да се роди
той – споменът, във мен неизлекуван.

 

Отново ме връхлита, тича срещу мен,
а аз крещя му: Бягай ти, отдалечи се!"
Седи си спомена за вчерашния ден
повторно изпълзява задкулисно.

 

Връхлитат ме накуп безброй
и кой от кой по-ясен и правдив,
той – споменът, е орех костелив,
причината за всеки вопъл мой.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??