Спомени
864
0
0
Оставям мислите ми да блуждаят,
да летят сами във времето назад.
Усещам чувство, някъде приспано,
долавям мирис отнякъде познат...
Как бързо времето минава!
И сякаш свиквам все по-бързо да лети.
Неусетно отмина годината почти,
а беше вчера, когато очаквахме я до зори.
Оставям мислите ми да блуждаят,
а те се връщат толкова назад.
Виждам момиче весело, засмяно...
Нима била съм аз?
След толкова години,
лета и зими неброими,
усмивката я няма вече,
а смеха останал е далече...
Оставям мислите ми да блуждаят
и спомням си една любов...
Далечна, истинска, красива.
Днес вече знам – неповторима!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Dani Ros Todos los derechos reservados
