9 авг. 2020 г., 09:17
Оставям мислите ми да блуждаят,
да летят сами във времето назад.
Усещам чувство, някъде приспано,
долавям мирис отнякъде познат...
Как бързо времето минава!
И сякаш свиквам все по-бързо да лети.
Неусетно отмина годината почти,
а беше вчера, когато очаквахме я до зори.
Оставям мислите ми да блуждаят,
а те се връщат толкова назад.
Виждам момиче весело, засмяно...
Нима била съм аз? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация