Оставям мислите ми да блуждаят,

да летят сами във времето назад.
Усещам чувство, някъде приспано,

долавям мирис отнякъде познат...

Как бързо времето минава!
И сякаш свиквам все по-бързо да лети.
Неусетно отмина годината почти,

а беше вчера, когато очаквахме я до зори.

Оставям мислите ми да блуждаят,

а те се връщат толкова назад.

Виждам момиче весело, засмяно...

Нима била съм аз?

След толкова години,

лета и зими неброими, 

усмивката я няма вече,

а смеха останал е далече...

Оставям мислите ми да блуждаят

и спомням си една любов...

Далечна, истинска, красива.

Днес вече знам – неповторима!