Спомени

16 ago 2021, 15:03

Poesía » Verso libre

338 1 1

Толкова често пиша за дъждовното време,

че сякаш съм в едно с него.

И ето нá

И днес вали.

Чувам го как тихо се сипе по земята,

напоява я с влага,

корените на дърветата усещат се доволни,

сити.

Нийде не се виждат хората.

Тук-там по някоя кола прелита.

Фаровете светят,

вятърът навява

дълбоко скритите спомени по прозореца.

Почукват лекичко,

като че искат да влязат пак,

но не!

Няма кой да ги пусне,

а той така си вали.

Сити сме и ние

хората.

Водата не ни плаши,

но спомените

понякога са страшни

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.