Aug 16, 2021, 3:03 PM

Спомени 

  Poetry » Free verse
428 1 1

Толкова често пиша за дъждовното време,

че сякаш съм в едно с него.

И ето нá

И днес вали.

Чувам го как тихо се сипе по земята,

напоява я с влага,

корените на дърветата усещат се доволни, 

сити.

Нийде не се виждат хората.

Тук-там по някоя кола прелита.

Фаровете светят, 

вятърът навява

дълбоко скритите спомени по прозореца.

Почукват лекичко, 

като че искат да влязат пак,

но не!

Няма кой да ги пусне,

а той така си вали.

Сити сме и ние

хората.

Водата не ни плаши,

но спомените 

понякога са страшни 

© Ана Раунд-Дев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми! Тук: “че сякаш съм в едно с него” няма нужда от “в”.

    Аз няма да те наблюдавам като наш Ивайло. Той е биг брадъра на махалата. 😉👍
Random works
: ??:??