Спомени
694
1
1
Толкова често пиша за дъждовното време,
че сякаш съм в едно с него.
И ето нá
И днес вали.
Чувам го как тихо се сипе по земята,
напоява я с влага,
корените на дърветата усещат се доволни,
сити.
Нийде не се виждат хората.
Тук-там по някоя кола прелита.
Фаровете светят,
вятърът навява
дълбоко скритите спомени по прозореца.
Почукват лекичко,
като че искат да влязат пак,
но не!
Няма кой да ги пусне,
а той така си вали.
Сити сме и ние
хората.
Водата не ни плаши,
но спомените
понякога са страшни
© Ана Раунд-Дев All rights reserved.
