30 mar 2007, 12:04

Спомени 

  Poesía
1100 0 4
Боли ме, сякаш болката е вчерашна,
а всъщност веч' годините летят
и толкова е силен в мене спомена,
че чувствам горещата ти плът.
Събирам ръбестите късове
от нашите разбити две сърца
и се опитвам да постигна равновесие,
като отново в цяло ги споя.
Но пръстите треперят от видяното
и ужасът в очите ми крещи.
Загубено е всичко, сякаш цялото
е безвъзвратно минало, уви. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рая Любенова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??