Mar 30, 2007, 12:04 PM
Спомени
Боли ме, сякаш болката е вчерашна,
а всъщност веч' годините летят
и толкова е силен в мене спомена,
че чувствам горещата ти плът.
Събирам ръбестите късове
от нашите разбити две сърца
и се опитвам да постигна равновесие,
като отново в цяло ги споя.
Но пръстите треперят от видяното
и ужасът в очите ми крещи.
Загубено е всичко, сякаш цялото
е безвъзвратно минало, уви.
Луната бяла само е останала,
душата ми отровена кърви
и даже самотата е избягала,
за да се върнем в спомените аз и ти.
Отчаяните писъци отекват в мен,
нашепвам пак забравеното име,
а после бавно се предавам в плен
на твоето последно " Забрави ме! ".
а всъщност веч' годините летят
и толкова е силен в мене спомена,
че чувствам горещата ти плът.
Събирам ръбестите късове
от нашите разбити две сърца
и се опитвам да постигна равновесие,
като отново в цяло ги споя.
Но пръстите треперят от видяното
и ужасът в очите ми крещи.
Загубено е всичко, сякаш цялото
е безвъзвратно минало, уви.
Луната бяла само е останала,
душата ми отровена кърви
и даже самотата е избягала,
за да се върнем в спомените аз и ти.
Отчаяните писъци отекват в мен,
нашепвам пак забравеното име,
а после бавно се предавам в плен
на твоето последно " Забрави ме! ".
© Рая Любенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хареса ми!
-
Звучат красиво...Много ми хареса!Дано обаче се отърсиш от това чувство и продължиш без болката напред
-
Оо,толкова болка в една млада жена!
Всичко,което не ни убива,ни прави по- силни,нали?
Приветствам силните ти стихове!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав и усмивки.