Спомени
Боли ме, сякаш болката е вчерашна,
а всъщност веч' годините летят
и толкова е силен в мене спомена,
че чувствам горещата ти плът.
Събирам ръбестите късове
от нашите разбити две сърца
и се опитвам да постигна равновесие,
като отново в цяло ги споя.
Но пръстите треперят от видяното
и ужасът в очите ми крещи.
Загубено е всичко, сякаш цялото
е безвъзвратно минало, уви.
Луната бяла само е останала,
душата ми отровена кърви
и даже самотата е избягала,
за да се върнем в спомените аз и ти.
Отчаяните писъци отекват в мен,
нашепвам пак забравеното име,
а после бавно се предавам в плен
на твоето последно " Забрави ме! ".
а всъщност веч' годините летят
и толкова е силен в мене спомена,
че чувствам горещата ти плът.
Събирам ръбестите късове
от нашите разбити две сърца
и се опитвам да постигна равновесие,
като отново в цяло ги споя.
Но пръстите треперят от видяното
и ужасът в очите ми крещи.
Загубено е всичко, сякаш цялото
е безвъзвратно минало, уви.
Луната бяла само е останала,
душата ми отровена кърви
и даже самотата е избягала,
за да се върнем в спомените аз и ти.
Отчаяните писъци отекват в мен,
нашепвам пак забравеното име,
а после бавно се предавам в плен
на твоето последно " Забрави ме! ".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рая Любенова Всички права запазени
