27 dic 2006, 16:43

Спомени

  Poesía
1.4K 0 5
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
подаде ми ръка да се кача.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава - 
с влюбен поглед ме събличаш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
държиш ме за ръка и искаш да остана още миг.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
с усмивка мила ме приведстваш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
с поглед отчужден да ме избягваш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
каза ми, че всичко вече свърши.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
коленичил, молещ да се върна пак при теб.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
прегърна ме и каза: не плачи.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
наперен с поглед питащ: защо боли.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
понесал си ме на ръце.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
спокоино седнал срещу мен да пушиш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
треперещ като лист на вятъра.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
прегръщаш и целуваш ме нежно.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
онемял, с поглед потъмнял от болка.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
търсещ връзка ти с мен.
Виждам те такъв,
                  какъвто си сега -
отчаян, търсещ обич... но уви...
И спомените - хубави и лоши -
връщат се в съня ми...

                                                                     5.Август.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...