Dec 27, 2006, 4:43 PM

Спомени

  Poetry
1.4K 0 5
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
подаде ми ръка да се кача.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава - 
с влюбен поглед ме събличаш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
държиш ме за ръка и искаш да остана още миг.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
с усмивка мила ме приведстваш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
с поглед отчужден да ме избягваш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
каза ми, че всичко вече свърши.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
коленичил, молещ да се върна пак при теб.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
прегърна ме и каза: не плачи.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
наперен с поглед питащ: защо боли.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
понесал си ме на ръце.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
спокоино седнал срещу мен да пушиш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
треперещ като лист на вятъра.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
прегръщаш и целуваш ме нежно.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
онемял, с поглед потъмнял от болка.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
търсещ връзка ти с мен.
Виждам те такъв,
                  какъвто си сега -
отчаян, търсещ обич... но уви...
И спомените - хубави и лоши -
връщат се в съня ми...

                                                                     5.Август.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Лазарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....