27 дек. 2006 г., 16:43

Спомени

1.4K 0 5
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
подаде ми ръка да се кача.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава - 
с влюбен поглед ме събличаш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
държиш ме за ръка и искаш да остана още миг.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
с усмивка мила ме приведстваш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
с поглед отчужден да ме избягваш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
каза ми, че всичко вече свърши.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
коленичил, молещ да се върна пак при теб.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
прегърна ме и каза: не плачи.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
наперен с поглед питащ: защо боли.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
понесал си ме на ръце.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
спокоино седнал срещу мен да пушиш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
треперещ като лист на вятъра.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
прегръщаш и целуваш ме нежно.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
онемял, с поглед потъмнял от болка.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
търсещ връзка ти с мен.
Виждам те такъв,
                  какъвто си сега -
отчаян, търсещ обич... но уви...
И спомените - хубави и лоши -
връщат се в съня ми...

                                                                     5.Август.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...