27 дек. 2006 г., 16:43

Спомени

1.4K 0 5
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
подаде ми ръка да се кача.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава - 
с влюбен поглед ме събличаш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
държиш ме за ръка и искаш да остана още миг.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
с усмивка мила ме приведстваш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
с поглед отчужден да ме избягваш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
каза ми, че всичко вече свърши.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
коленичил, молещ да се върна пак при теб.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
прегърна ме и каза: не плачи.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
наперен с поглед питащ: защо боли.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
понесал си ме на ръце.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
спокоино седнал срещу мен да пушиш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
треперещ като лист на вятъра.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
прегръщаш и целуваш ме нежно.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
онемял, с поглед потъмнял от болка.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
търсещ връзка ти с мен.
Виждам те такъв,
                  какъвто си сега -
отчаян, търсещ обич... но уви...
И спомените - хубави и лоши -
връщат се в съня ми...

                                                                     5.Август.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...