27 дек. 2006 г., 16:43

Спомени

1.4K 0 5
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
подаде ми ръка да се кача.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава - 
с влюбен поглед ме събличаш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
държиш ме за ръка и искаш да остана още миг.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
с усмивка мила ме приведстваш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
с поглед отчужден да ме избягваш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
каза ми, че всичко вече свърши.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
коленичил, молещ да се върна пак при теб.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
прегърна ме и каза: не плачи.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
наперен с поглед питащ: защо боли.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
понесал си ме на ръце.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
спокоино седнал срещу мен да пушиш.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
треперещ като лист на вятъра.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
прегръщаш и целуваш ме нежно.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
онемял, с поглед потъмнял от болка.
Виждам те такъв,
                  какъвто те видях тогава -
търсещ връзка ти с мен.
Виждам те такъв,
                  какъвто си сега -
отчаян, търсещ обич... но уви...
И спомените - хубави и лоши -
връщат се в съня ми...

                                                                     5.Август.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...