31 ago 2008, 18:42

Спомени 

  Poesía
821 0 23

Здравейте! Днес съм на остатъци.

Един след други днеска ви броя.

От пръстите ви търся отпечатъци,

в предишните ви пламъци горя.

 

Сега опитвам да си спомня

очите ви, лицата ви и нещо ваше,

което да ми върне част огромна

от времето, което днес ме плаши.

 

Защо сте ми, картини бързотечни?

Един-два мига сте от любовта,

която бе насън (а уж бе вечна)

и все пак ме научи да летя.

 

В годините ми, спомени, се низахте

и днеска търся смисъла във вас.

Със верите ми всички страхове прегризахте!

Превърнахте ме във което съм! Във Аз!

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??