Здравейте! Днес съм на остатъци.
Един след други днеска ви броя.
От пръстите ви търся отпечатъци,
в предишните ви пламъци горя.
Сега опитвам да си спомня
очите ви, лицата ви и нещо ваше,
което да ми върне част огромна
от времето, което днес ме плаши.
Защо сте ми, картини бързотечни?
Един-два мига сте от любовта,
която бе насън (а уж бе вечна)
и все пак ме научи да летя. ...