Спомени
Здравейте! Днес съм на остатъци.
Един след други днеска ви броя.
От пръстите ви търся отпечатъци,
в предишните ви пламъци горя.
Сега опитвам да си спомня
очите ви, лицата ви и нещо ваше,
което да ми върне част огромна
от времето, което днес ме плаши.
Защо сте ми, картини бързотечни?
Един-два мига сте от любовта,
която бе насън (а уж бе вечна)
и все пак ме научи да летя.
В годините ми, спомени, се низахте
и днеска търся смисъла във вас.
Със верите ми всички страхове прегризахте!
Превърнахте ме във което съм! Във Аз!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
