31.08.2008 г., 18:42

Спомени

952 0 23

Здравейте! Днес съм на остатъци.

Един след други днеска ви броя.

От пръстите ви търся отпечатъци,

в предишните ви пламъци горя.

 

Сега опитвам да си спомня

очите ви, лицата ви и нещо ваше,

което да ми върне част огромна

от времето, което днес ме плаши.

 

Защо сте ми, картини бързотечни?

Един-два мига сте от любовта,

която бе насън (а уж бе вечна)

и все пак ме научи да летя.

 

В годините ми, спомени, се низахте

и днеска търся смисъла във вас.

Със верите ми всички страхове прегризахте!

Превърнахте ме във което съм! Във Аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...