14 dic 2010, 15:26

Спомени...

  Poesía » Otra
1K 1 0

Ще събирам старите ни снимки 

в рамки

и ще си спомням за теб 

и за местата, на които сме били...

 

За чувствата, които сме имали

и за любовта,

която ни погуби...

За мечтите, които кътах в сърцето си

и тях ще задържа... 

 

Ще прибера в една кутия всичко,

та когато ми стане тъжно, 

да мога да я отворя

и да си спомня - за теб, 

за мен, за нас... 

 

После ще скрия и нея дълбоко 

в сърцето ми,

докато не изчезне съвсем

и споменът за нея не избледнее... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светослава Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...