Dec 14, 2010, 3:26 PM

Спомени...

  Poetry » Other
1K 1 0

Ще събирам старите ни снимки 

в рамки

и ще си спомням за теб 

и за местата, на които сме били...

 

За чувствата, които сме имали

и за любовта,

която ни погуби...

За мечтите, които кътах в сърцето си

и тях ще задържа... 

 

Ще прибера в една кутия всичко,

та когато ми стане тъжно, 

да мога да я отворя

и да си спомня - за теб, 

за мен, за нас... 

 

После ще скрия и нея дълбоко 

в сърцето ми,

докато не изчезне съвсем

и споменът за нея не избледнее... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светослава Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...