alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
12 mar 2009, 8:13

Спомени 

  Poesía » Filosófica
773 0 13

 

Спомени

 

И спомените, изгладнели гълъби,                    

все  чукат по перваза на душата ми.

Кълват зрънца от мигове подхвърлени.

Така ги храня. Те са ми приятели.

 

Дошли са да помогнат както някога,

видели, че съм в блатото до гушата.

И чули, че ги викам до прегракване

да ми помогнат да намеря сушата.    

 

Добре, че те са - гълъбите скитници,

да ми показват в блатото пътеката.

Не ми е нужен в тежък час молитвеник,

а сила, за разбиване на клетките.

 

Направени неволно ли, нарочно ли,

те дърпат ме към дъното - в дълбокото.

Но гълъбите-спомени са почвата,

която днес е излаз за живота ми.

 

 

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??