Спомени
Спомени
И спомените, изгладнели гълъби,
все чукат по перваза на душата ми.
Кълват зрънца от мигове подхвърлени.
Така ги храня. Те са ми приятели.
Дошли са да помогнат както някога,
видели, че съм в блатото до гушата.
И чули, че ги викам до прегракване
да ми помогнат да намеря сушата.
Добре, че те са - гълъбите скитници,
да ми показват в блатото пътеката.
Не ми е нужен в тежък час молитвеник,
а сила, за разбиване на клетките.
Направени неволно ли, нарочно ли,
те дърпат ме към дъното - в дълбокото.
Но гълъбите-спомени са почвата,
която днес е излаз за живота ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Калчев Все права защищены
