30 sept 2008, 13:23

Спомени

  Poesía
1.9K 0 23

 

"Спомените винаги изгарят трудно."

Сергей Лукяненко - Студени играчки са звездите

 

 

Потръпнах от спомени в хладната есен.

Разпалих камината с шепа писма

и няколко снимки - отминала песен

за лято, усмивки, живот, топлина.

 

Приседнах край огъня, който не сгрява -

от пепел изстинала труп възкресен.

Загледах се в малкия призрачен пламък

и духове спящи заблъскаха в мен.

 

Избухна в очите ми болка безумна.

А старите рани дори не кървят...

Изтлели моменти, засъхнали думи.

Но, Господи, толкова трудно горят!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Динков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...