Спомени
Цветът оранжев на пустинята
изгря в моята душа.
С лъчите нежни на отминали
стари неизказани слова.
Почувствах как проникват
сред тъмнината на нощта.
Отнемат, дават и оформят
красиви, но увехнали цветя.
Разбулват с тъжен спомен
завитите от времето поля.
За да посеят с вопъл,
блестящата от страст гора.
Реалността рисуват
като с грънчарско колело.
Парченцата останали събират
в торбичката от старото зебло.
Поръсват песъчинки във душата,
рисуват с мисли, не с бои.
А те докосвайки душата
понякога напомнят, друг път адски те боли.
Но болката е силна в миг, когато
поглеждаш ги със спомен лош.
А иначе боли, защото
живот струи във твоите гърди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
