Noel (Ноел)
27 28
26.12.2007 г., 21:45 ч.

Спомени 

  Поезия » Друга
769 0 7

Цветът оранжев на пустинята
изгря  в моята душа.
С лъчите нежни на отминали
стари неизказани  слова.
 

Почувствах как проникват
сред тъмнината на нощта.
Отнемат, дават и оформят
красиви, но увехнали  цветя.
 

Разбулват с тъжен спомен
завитите от времето поля.
За да посеят с вопъл,
блестящата от страст гора.
 

Реалността рисуват
като с грънчарско колело.
Парченцата останали събират
в торбичката от старото зебло.
 

Поръсват песъчинки във душата,
рисуват с мисли, не с бои.
А те докосвайки душата
понякога напомнят, друг път адски те боли.
 

Но болката е силна в миг, когато
поглеждаш ги със спомен лош.
А иначе боли, защото
живот струи във твоите гърди.

 

© Ноел Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??