Спомени

5 abr 2008, 17:39

Poesía » De amor

542 0 1

Докосвах те,

целувах те,

макар да знаех, че утре

ще си статуя от лед.

Оглеждах се в очите ти,

огледални - кристали

и намирах себе си,

моята същност.

Треперех от погледа ти,

молех за още,

лудост ме обземаше и

усещах, че съм жива.

Тогава ме намираше,

избягвахме от същността си,

превръщахме се в луди,

страстта ни не угасваше.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.