Спомени

5.04.2008 г., 17:39 ч.

Поезия » Любовна

543 0 1

Докосвах те,

целувах те,

макар да знаех, че утре

ще си статуя от лед.

Оглеждах се в очите ти,

огледални - кристали

и намирах себе си,

моята същност.

Треперех от погледа ти,

молех за още,

лудост ме обземаше и

усещах, че съм жива.

Тогава ме намираше,

избягвахме от същността си,

превръщахме се в луди,

страстта ни не угасваше.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.