Докосвах те,
целувах те,
макар да знаех, че утре
ще си статуя от лед.
Оглеждах се в очите ти,
огледални - кристали
и намирах себе си,
моята същност.
Треперех от погледа ти,
молех за още,
лудост ме обземаше и
усещах, че съм жива.
Тогава ме намираше,
избягвахме от същността си,
превръщахме се в луди,
страстта ни не угасваше.
© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
