И пак към телефона
протягам аз ръка.
Обичах те до болка,
но ти така и не разбра.
Моменти хубави, прекрасни,
изживяхме с теб през дни,
но дали си спомняш,
или са просто спомени едни?
Сълзите капят,
мокрят този лист,
но вече всичко свърши
и аз се примирих.
Единствено остана
спомен, някой - друг.
За онези времена,
когато бяхме с теб
един до друг!
© Росица Todos los derechos reservados