Спомени едни

И пак към телефона

протягам аз ръка.

Обичах те до болка,

но ти така и не разбра.

Моменти хубави, прекрасни,

изживяхме с теб през дни,

но дали си спомняш,

или са просто спомени едни?

Сълзите капят,

мокрят този лист,

но вече всичко свърши

и аз се примирих.

Единствено остана

спомен, някой - друг.

За онези времена,

когато бяхме с теб

един до друг!