Градът и светът
Отброява пърхането
на крилата ми
махалото
и Той е там,
в глухия ми мрак...
Облечен във лъчи
на синьо слънце
от отвъдното...
И пак...
Крилата ми се късат стари,
падат в спомени и в стаи...
Завинаги натам.
Невидимият,
зърва сам
сърцето си
и после чупи
огледалото...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ВЕСЕЛИНА Todos los derechos reservados