Градът и светът

VeseliQ (ВЕСЕЛИНА)
23 11

7.06.2009 г., 17:32 ч. 2022-04-12T01:00:42+03:00

Поезия » Философска

584 0 0

Отброява пърхането

на крилата ми

махалото

и Той е там,

в глухия ми мрак...

Облечен във лъчи

на синьо слънце

от отвъдното...

И пак...

Крилата ми се късат стари,

падат в спомени и в стаи...

Завинаги натам.

Невидимият,

зърва сам

сърцето си

и после чупи

огледалото...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.